Русско-турецкая война 1877—1878 годов. Пролог
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827707123/in/album-72157717856512128/
1876. Королева Сербии Наталья Обренович
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828454696/in/album-72157717856512128/
1876. Начало. Война Сербии с Турцией
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828454236/in/album-72157717856512128/
1876. Сербские части у декорированных ворот
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828544027/in/album-72157717856512128/
1876. Сербы
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828545167/in/album-72157717856512128/
1876. Группа русских и сербских военных
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827707218/in/album-72157717856512128/
1876. Группа сербских военных
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827706898/in/album-72157717856512128/
1876. Ординарцы Главного штаба (сербы)
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828543957/in/album-72157717856512128/
1876. Черногорский батальон
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828454756/in/album-72157717856512128/
1876. Молебствие у походной церкви
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828545497/in/album-72157717856512128/
1876. Воспоминание о Сербии. Болгарские беглецы в долине Моравы
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828545412/in/album-72157717856512128/
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827707323/in/album-72157717856512128/
1876. Группа сербов из санитарного отряда
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828454351/in/album-72157717856512128/
1876. Раненые сербы
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50828544252/in/album-72157717856512128/
1876. Раненые сербы у временного лазарета
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827706788/in/album-72157717856512128/
1876. Перевязка раненых сербов русскими сестрами милосердия
https://www.flickr.com/photos/91234165@N03/50827706473/in/album-72157717856512128/
1876. Ристич Константин
https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12633269
https://www.chr.bg/istorii/voenni-hroniki/velikite-voenni-iztsepki-srabskiyat-pohod-v-balgariya-1885g/
Сръбският поход в България (1885г.)
30 октомври, 2019 11:01 | от Александър Стоянов | Военни хроники
Разделено от безжалостния Берлински договор, българското землище е разпокъсано на пет части от Великите сили. Княжество България остава автономно владение, подчинено на Османската империя. Източна Румелия се превръща област със специален статут, намираща се под пряко подчинение на Портата. Македония е върната на Османската империя. Северна Добруджа е предадена на Румъния, а БРАТСКА Сърбия заграбва Пирот, Враня и Зайчар.
В София се настанява трайно справедливият стремеж за национално единение.
БРАТСКА Сърбия е крайно разочарована от изхода на Руско-турската война от 1877-78 г., но по съвсем други причини. Според сърбите, те имат изконно право над земите до р. Искър, евентуално без София.
С оглед заграбването на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария , БРАТСКА Сърбия смята за редно да бъде компенсирана за сметка на българите. Придобиването на Пирот, Зайчар и Враня обаче не е достатъчно според тях.
През 1878 г., войските им са напреднали до самата София и за крал Милан е разумно линията на настъпление да е и новата граница на държавата.
Зад грандоманската външна политика има и други причини.
БРАТСКА Сърбия е в икономически хаос. Недалновидната митническа политика превръща БРАТСКА Сърбия във финансов васал на Австро-Унгария, а опозицията става все по-сериозна и критична.
Реформата в армията върви неефективно, не на последно място защото опитни генерали са отстранени и заменени с верни на владетеля фигури.
През 1883г.БРАТСКА Сърбия официално се обявява за кралство, подпечатвайки окончателно независимостта си от Османската империя. Този ход носи известен престиж на Милан Обренович, но не е достатъчен да замаже очите на поданиците му за реалното състояние на тяхната държава.
Междувременно, сръбското военно разузнаване донася окуражителни новини – основните български сили са изтеглени в Тракия, а техните висши офицери-руснаци са отзовани обратно от властите в Петербург по настояване на АНГЛИЯ .
Начело на българската армия остава средния офицерски ешелон, наскоро дипломирал се от Военното училище в София.
През октомври, в Братска Сърбия е обявена мобилизация, която завършва в края на месеца и по границата с България е струпана 72 600 войска, разделена на три части – Нишавска армия (41 800 души), Тимошка армия (21 000 войници) и резерв от 8800 наборници. Планът е вихрено настъпление с основните сили към София и обсада и превземане на Видин. Самоуверения сръбски щаб няма някакви по-специални или задълбочени концепции за войната, която се очаква да е бърза разходка до София. На пръв поглед тази концепция е основателна – българите разполагат с под 17 500 души и 30 оръдия в своя Западен отряд, с който трябва да спрат братската сръбска армия.
Войските на Милан са по-добре въоръжени и разполагат с по-нова и по-скорострелна артилерия от българите. По всичко изглежда, че сръбският крал ще получи своят мечтан военен триумф. Подобни са очакванията и на европейската преса, когато на 2-ри ноември, 1885 г., Братска Сърбия официално обявява война на България.